Група МЛЪК! е създадена през 2003 г. от Красимир (вокал), Евгени (бас) и Георги (китара). По-късно към тях се присъединява и Тошо (барабани). Първият концерт на групата е през Април 2004 г. Оттогава МЛЪК! свирят предимно в клубовете. Музиката на групата представлява смесица от metal, punk и alternative, но твърдят, че свирят в собствен стил. Музикантите правят опити да включват разнообразни стилове в музиката си като ska, dub, waltz, tango. Фокусът на групата е върху авторската музика, от време на време изпълняват и кавъри на някои любими групи (от Faith No More и System Of A Down до Beatles), повечето от които мутират по безподобен начин. Групата разполага с 14 готови собствени песни. Част от тях могат да бъдат свалени и чути съответно от ТУК. Членовете на групата дойдоха в пълният си състав за да отговорят на въпросите на stroeja.com.


  Млък!:

 Красимир Кунчев - вокал
 Евгени Христов - бас
 Георги Малчев - китара
 Теодор Обретенов - барабани


  Представете групата. Чия беше идеята да се създаде Млък!? Кой ви събра?

  Крис: Аз ги събрах. Причината бе съвсем прозаична, а именно желанието да се свърши нещо по-смислено от това да се разучават разни кавърчета, които да се свирят по заведения. Вероятно и моето его, тъй като вече имах собствени песни. В общи линии малко по малко се оформи идеята за група, която да провокира.
  Тошо: И най-вече да се забавлява.
  Крис: Да и да се забавлява.
  Евгени: И да станем богати и известни.
  Крис: Естествено. Или поне да не работим нищо друго, но засега не сме успели. Събрахме се преди 2 години един по един – първо с Евгени, след това и с Георги. Имахме друг басист Тошо и друг барабанист Павката. От година и половина  почти свирим с Тошо на барабаните.
  Тошо: Който не е бившият басист.
  Крис: Да, това е друг Тошо. Вече имаме 14 наши песни, които са отработени плюс още толкова, които са само в главата ми. Предстои в скоро време да направим нови неща.
  Евгени: Авторска музика и весели кавъри.
  Крис: Да, предимно свирим наши неща и се опитваме дори и кавърите, които правим да звучат като наши неща.

  Участвали ли сте в други групи?

  Крис: Свирили сме. С Тошо, нашият барабанист, сме от деца. Последната група, в която свирихме се казваше Palas и тук специално в Студентски град много често имахме участия в клуб 94. Споменах вече за синдрома на кавърите и т.н. Поради това реших, че няма да е лошо да направим нещо ново. С Георги също сме свирили епизодично заедно в миналото, а с Евгени това е нашето първо начало.
  Евгени: Аз съм свирил в супернеизвестни ученически групи с по няколко концерта.

  Сега имате ли участия? Достатъчно ли са?

  Тошо: Като се има предвид, че за тази музика няма пазар...
  Евгени: В общи линии са много малко местата, в които можем да свирим и всъщност ние свирим в тях. Това са клубовете О!Шипка и Три Уши. Веднъж сме имали участие във Fans.

  Какви са амбициите на групата в близко бъдеще – записи, албум?

  Крис: Всъщност в близкото минало записахме шест парчета в сравнително прилични условия. Има неясна идея да запишем още няколко и така да се оформи една цялост от около 35-40 мин., което дори и да не е албум ще бъде нещо окомплектовано. Защото за да бъде албум трябва да се издаде, промотира и т.н.
  Евгени: Или най-накрая да си направим сайт и да го качим за свободен даунлоуд.
  Крис: Има планове за заснемане на клип през пролетта.

  Защо сте избрали това да се случи тогава?

  Евгени: Защото ще се снима в доста партизански условия и на много приятелски начала и се съобразяваме с техниката и атмосферните условия.

  Каква е идеята на клипа? Кое е парчето?

  Евгени: Имаме идея с кой и как ще го правим. Само Крис знае какво точно ще правим.
  Крис: Сматаме клипа да бъде към парчето “Кафяво”, което го има в сайта на Строежа и всеки може да си го дръпне оттам. Има го и на други места, но ние няма да ги кажем, защото всички трябва да си го даунлоудват от сайта на Строежа хахахаа.....

  Колко парчета изпълнявате на лайф?

  Крис: Парчетата общо са 14, но когато свирм лайфовете ни са с времетрайност между 50 мин. и час и половина със кавърите и всичко, което сме подготвили. Но това е защото не раздуваме нещата със сола и т.н.
  Евгени: Парчетата са кратки, ясни и удрани.
  Тошо: Ако трябва ще направим соло. Няма проблеми.
  Крис: Сола се правят само в екстремни ситуации, когато се скъса струна или се счупи нещо.

  Какви кавъри правите и какво мислите за правенето на кавъри и нуждата от тях за една млада банда?

  Евгени: Кавърите за група, която държи да прави автоска музика, са като цяло излишни. Обаче условията са такива, че в кръчми не можеш да свириш само авторска музика.
  Крис: Освен ако не е в О!Шипка.
  Евгени: Да, където по правило се свири авторска музика. Това не ти дава голям старт като група, затова и повечето отиват на кавъри, защото от това изкарват кинти от някакви барове и ресторанти. Крис каза преди малко как ние правим кавърите. При 80 % от случаите гледаме да пресъздадем песента и да я прекараме през нещо като наш филтър.
  Крис: Т.е. да звучат като наши парчета.
  Евгени: Даже имаме едно парче, което всички смятаме, че е толкова далеч от оригинала, че даже си звучи като Млък!
  Крис: А то всъщност е едно парче на Beatles. Дори и когато свирим в така наречените “барове” гледаме над 60-70% от нещата да са наши, а кавърите да звучат като наши.
  Евгени: Но публиката си иска и на кавърите, защото това са познати неща. Особено ако групата няма силно присъствие в много случаи с авторската си музика, всъщност това на което набляга са кавърите. На едно познато парче хората повече му се радват, защото често авторската музика остава на заден план като някакъв неразбран бекграунд.
  Тошо: Но това е подхлъзващо.
  Евгени: Да, това е много подхлъзващо и не би трябвало според мен да се прави така.
  Крис: Но така или иначе това не е случаят с нашата група.
  Георги: Аз нямам нищо против кавърите. За тази група специално идеята е да се свири авторска музика. Но аз се кефя на кавърите, които правим.
  Тошо: Това е музика, която ни е харесваме.
  Крис: Това са неща, които слушаме.
  Георги: Faith No More, System Of A down….
  Тошо: Дует “Ритон” хаххаа....
  Крис: Георги Христов задължително хаххаа....
  Евгени: “I’m Too Sexy”на Right Sad Fred… ама само като се счупи нещо.
  Крис: Свирим някой от сиатълските неща. Мислим, ако ни одобрят, да свирим на Seattle Night. Но това може би само ние си го мислим хахаха....

  Как вие самите определяте собствения си стил?

  Тошо: Защо трябва да има стил. Ние се забавляваме.
  Крис: Може да се каже, че е някаква смесица между алтърнатив, метъл, пънк. Със сигурност има някаква обща идея в текстовете, която е нещо като абсурден позитивизъм.
  Тошо: С китара, бас и барабани насочеността е ясна.
  Крис: Доколкото има насоченост, то тя е възможно най-малко да се съобразяваме с някакви стилови определения. Затова нашите песни на пръв поглед могат да се сторят хаотични, тъй като има доста резки смени. Всякакви стилове са включени, като освен изброените има валсове, танга, които са съвсем за мъничко.
  Евгени: Елементчета.
  Крис: По-интересно е.
  Георги: Мен това, което ме кeфи е думата “crossover”.
  Евгени: То няма определение фактически.
  Георги: А и ние се кефим на доста различна музика. Аз например много се кефя на групички като Mr. Bungle, които правят каквото си искат и както си искат и няма нужда да бъдат определяни по някакъв начин. Не целим нещо кой знае колко конкретно, че да се ограничим в някаква стилова рамка.
  Евгени: Нямаме някакви конкретни планове за издаване, при което трябва да бъдем харесани и продадени в последствие. Затова си позволяваме да правим, това което ни кефи.

  Кой е двигателят в групата?

  Тошо: Крис.
  Евгени: Еднолично. И ни се кара.
  Тошо: И не приема чужди идеи.
  Крис: Добре. Това бяха негативите. От друга страна на тях не им се налага да мислят песни. Освен това всички са много мързеливи.
  Евгени: Не “мързеливи” – “заети”, “ангажирани”, “натоварени” кажи...
  Крис: Ок, заети е точната дума. Аз мисля песните, текстовете и на тях им остава единствено или да ги научат или да ги развалят хахаххааа.... 

  На какъв език пеете? Какви са текстовете?

  Крис: Текстовете са на български. Напоследък имаме и някои неща, които са на английски. Това го отдавам на някакво творческо запушване. Когато измислям текстове на английски, това означава че няма какво да кажа на български. Пеем за доста позитивни неща, въпреки че реалността далеч не е такава. Това е доста подигравателно и саркастично. Вдъхновяваме се от български поп и рок-изпълнители и от тяхната безидейност. Така че това е един неизчерпаем източник, защото глупостта е безкрайна наистина. Това доста ме улеснява в писането на текстове.

  Имате ли продуценти?

  Евгени: Не. Даже не сме си и мислели да работим някога с продуценти.
  Крис: А и никои от продуцентите не са си мислили да работят с нас хахахха....
  Евгени: Много трудно можеш да изброиш няколко имена в България, които могат да се нарекат продуценти в пълния смисъл на думата. Ок, да кажем, че има някои опити за такива неща, но като за България си стоят. Каквото е положението наоколо такива са и продуцентите. Нормално. Не са виновни те. Обичайното изпълнение: “Елате със спонсора и нямате проблеми!” Какво да ви кажа. Аз ако си дойда със спонсора.... има достатъчно студия за да си го запиша и издам. Имаме някаква идея от този тип бизнес и бихме могли да го направим сами стига да има средства.
  Крис: Така че при продуцентите ще отидем със спонсор. Да се готвят.

  Ще се намерят ли хора, които да инвестират пари в тази музика?

  Евгени: Няма откъде да се инвестират тези пари, защото няма възвръщаемост. Тяхната логика е проста и елементарна и абсолютно логична. Те няма как от 100 продадени бройки в най-добрия случай на една полуизвестна или неизвестна група да изкарат нещо. Това важи и за поп-изпълнителите. Да не изпадаме в подробности и имена от типа на току що появили се на белия свят девойчета. Но в общи линии така стоят нещата. Първа точка – прави се група, втора точка – групата се разпада. Това са двете новини.
  Тошо: Да вземем и общия случай, че се намери навитак, който да го направи за идеята и да загуби известно количество пари. Това означава, че трябва да се инвестира в доста добра реклама. Да се направи клип и да се върти извесно време за да се види дали има някакъв интерес. Но при наличието на такава пиратска индустрия всичко е обречено.
  Крис: Това не е тенденция само в България. Дори и на американския пазар големите групи продават по-малко. Нормално е феновете на рок-музиката да са по-грамотни компютърно и да си намират нещата в нета. Докато “кънтрягите”, “реднековете” си купуват CD-та, подобно на чалга-феновете.
  Евгени: Това не е сигурно. Може би не е точно така. Да оставим Америка. При нас положението е такова и може би ще бъде още извесно време така.
  Крис: Това съм го чел за групи като Pearl Jam и т.н. Сега, това може да е тяхно оправдание, че те продават по-малко, но звучи логично.
  Евгени: В крайна сметка имаш комерсиална музика, за която имаш и MTV и заради което децата си купуват музика. Имаш и некомерсиална музика, при която се самофинансираш и самоиздаваш.
  Крис: Има и нещо друго, че на Запад не е проблем за никой да отиде и да си купи оригинален диск, докато тук още всеки си брои стотинките и е нормално да е така.
  Евгени: Да, 35 лв. за диск.... И по този повод няма как да има продуценти, а и ние не търсим такива. На този етап е безмислено.
  Тошо: Всеки от нас в крайна сметка прави нещо друго, от което живее.
  Евгени: За да може и да вложи нещо в музиката, която прави.
  Тошо: За интструменти, оборудване, а всичко останало е забава.

  Има едно понятие “независим автор”. При него музиканта преминава сам през всички етапи. Имате ли сили да направите нещо подобно?

  Евгени: Ако инвестираме достатъчно време и не се откажем по някаква причина, най-вероятно нещо подобно ще стане.
  Крис: Ние свирим в този състав от по-малко от година и половина и може да се каже, че все още сме млада група.

  С какво се занимавате извън музиката?

  Евгени: Аз работя в рекламна агенция.
  Крис: Аз работя като учител и преводач.
  Тошо: Аз се занимавам с държавната институция наречена “Митници” и затова имам толкова психични отклонения.
  Крис: Той не е митничар. Той се бори с митничарите. Така че неговата професия е благородна.
  Георги: Аз още не съм завършил и работя в сферата на туризма, която изобщо не ме влече.
  Крис: Иска да стане турист, а не да работи в сферата на туризма хаахаа.....

  Кога в най-близко бъдеще могат да ви видят хората на живо?

  Крис: На 12 Февруари, клуб Три уши.




Виж цялата галерия

                                                       го^ре

Интервю: www.stroeja.com

03.02.2006