.: СТРОЕЖА :. NIN :.

Nine Inch Nails са най-популярната индъстриъл банда. Тяхна е отговорността за популяризирането на този стил сред широката публика. Всъщност, не е съвсем правилно да наричаме NIN група; единственият официален член е вокалът/ продуцент/мултиинструменталист Трент Резнър – изцяло отговорен за музикалната насоченост на NIN . За разлика от по-голямата част от индъстриъл групите, Резнър пише мелодични, традиционно структурирани песни, в които основният акцент пада върху текстовете. Усетът му към поп музиката не само прави суровите електронни бийтове на индъстриъла лесносмилаеми, но и придава човешки облик на стил, създаден да звучи възможно най-механично. Докато Ministry са по-насочени към метъл аудиторията, NIN се сдобиват с огромна маса фенове измежду почитателите на алтернативния рок, точно по време на мейнстрийм пробива на Nirvana. Резнър става истинска звезда, а забележително тъмната му, мрачна и провокативна личност го превръщат в секс символ, а ла Джим Морисън, на 90-те. Дългият период на бездействие и непродуктивност дават възможност на почти всяка алтърнатив метъл група от края на 90-те да си откъсне и присвои част от звука на NIN. Когато петгодишният “сух период” на Резнър приключва, той все още е популярна личност, но влиянието му като движеща сила в комерсиалната музика е намаляло.

Майкъл Трент Резнър е роден на 17 май 1965 в малкия град Мърсър, Пенсилвания. Той използва второто си име, за да избегне объркването с баща си Майкъл. Родителите на Резнър се развеждат когато той е на пет и родителите на майка му поемат отглеждането му. Въпреки това, обаче той определя детството си като щастливо. Започва да свири на пиано па петгодишна възраст, а по-късно на туба и саксофон в училищна група, участва в мюзикъли и е фанатичен фен на Kiss. Една година учи компютри и музика в Allegheny College, но се отказва, за да се отдаде изцяло на музиката. Скоро се мести в Кливланд с приятеля си от училище Крис Врена. По същото време открива ню-уейва и различните стилове ъндърграунд музика. Това, което го очарова най много е ранният индъстриъл и острият, агресивен начин по който използва електронните инструменти. На 19, след успешно прослушване се присъединява към рок групата the Innocent, която има един издаден албум Livin' in the Streets (снимката на Резнър се появява на обложката). След като само след три месеца напуска the Innocent Трент продължава да свири с различни местни банди и работи като портиер и пазач в местното звукозаписно студио Right Track. Най-накрая започва работа като студиен инженер, самоусъвършенства различни компютърни техники и работи върху собствения си материал през свободното време. През 1987 Резнър се появява във филма на Майкъл Джей Фокс и Джоан Джет Light of Day, като кийбордист в трио.

След създаването на Nine Inch Nails през 1988, Резнър започва да записва собствени композиции повлияни от Ministry и Skinny Puppy, в които сам свири на всички инструменти. Първоначално, надеждите му са да издаде албума си чрез малък европейски лейбъл, но когато изпраща демо записи до десетина американски компании, почти всички му предлагат сделка. Резнър подписва с TVT, и дебютният албум на NIN Pretty Hate Machine се появява на пазара през 1989 (първият албум наречен Industrial Nation е отхвърлен и така и не вижда бял свят). Резнър бързо събира група за концерти и за кратко е на турне със Skinny Puppy, но скоро се отегчава да свири само за тясно индъстриъл банди. С помощта на Крис Врена на барабаните, Ричард Патрик (китара) и няколко непрекъснато сменящи се кийбордиста той предпочита да подгрява алтернативни рок групи и музиканти (включващи the Jesus & Mary Chain и Peter Murphy), отчасти заради предизвикателството да спечели фенове, които иначе не биха си паднали по индъстриъла. Тази стратегия води до значителното увеличаване на фенската маса на Nine Inch Nails; сингълът "Down in It" спечелва известна популярност в денс клубовете и попада в класациите на Billboard за денс и модерен рок, а MTV дава ефирно време на по-рок ориентираното парче "Head Like a Hole". През 1991, след като Джеймс Удли вече е постоянен кийбордист, Nine Inch Nails стават част от ядрото на Lollapalooza, което води до стремглаво нарастване на феновете им. Pretty Hate Machine бавно продължава да набира инерция и въпреки, че никога не се изкачва над 75то място престоява в класациите над две години и продава над милион копия – един от първите рок албуми издаден от инди-лейбъл успял да го постигне.

TVT държат огромен хит в ръцете си и за да бъдат сигурни, че Резнър ще продуцира още един такъв, правят опити да контролират креативната насока на следващия материал. Разгневен от външната намеса той се опитва да прекрати договора си, което приключва със свирепа съдебна битка. Единствените записи, които прави след това са за странични проекти; през 1990, написва в съавторство и изпява вокалите на "Suck," парче от дебютният албум на Pigface, Gub, както и участва в кавъра на "Supernaut на Black Sabbath на бандата предвождана от Ал Юргенсен 1000 Homo DJs (TVT разпореждат вокалите на Резнър да бъдат премахнати от песента, но Юргенсен само ги променя леко, като казва че ги е презаписал). Накрая, Резнър има възможност да подпише с Interscope, което му помага да създаде собствен лейбъл - Nothing Records. Резнър записва тайно музика и през 1992 Nothing издава EP-то Broken и успоредно с него и диск с ремикси озаглавен Fixed. В Broken има повече (и по-тежки ) китари от Pretty Hate Machine, факт, отчасти дължащ се на концертния звук на NIN и отчасти представляващ звуково въплъщение на кипящата фрустрация на Резнър след съдебните битки. В ЕР-то са включени два бонус трака – версия на "Suck" и кавъра на Адам Ант "(You're So) Physical," намек за ню-уейв корените на Резнър. Въпреки че много ревюта определят EP-то като мъчително и трудно за слушане Broken — с подкрепата на вече голяма фен-маса на NIN дебютира в Top Ten и първият сингъл и видео от него, "Wish," печели Грами за Best Heavy Metal Performance. Резнър допълнително подсилва провокативната си репутация след създаването на забраненото видео "Happiness in Slavery," в което машина разкъсва на парчета садо-мазо артистът Боб Фланаган; видеото към Broken така и не е издадено заради графичните сцени на насилие (жертва на мъчение е разчленена докато гледа клипове на NIN).

Резнър се премества в Лос Анджелис, за да започне работа по втория албум на NIN и монтира студиото си в къщата, където актрисата Шарън Тейт е убита от Чарлз Менсън и сподвижниците му. The Downward Spiral е амбициозно творение, концептуален албум с реверанс към прогресив рока – най детайлния, дълбокопластов студиен шедьовър на NIN изобщо. След дълго очакване албумът дебютира на второ място и се превръща в един от най-мрачните албуми достигнали мулти-платинен статус. Ричард Патрик напуска, за да основе Filter и Резнър продължава с барабаниста Врена, Кийбордистът Уули, китаристът Робин Финк и басиста Дани Лонър. NIN предизвикват сензация на концерта по случай 25годишнината на Уудсток с размазващото си изпълнение и буйните си изстъпления и мазане с кал, точно преди да се качат на сцената. Междувременно, MTV са принудени да въртят непрекъснато цензурирана версия на видеото към "Closer" и NIN отбелязват още един нетипичен хит тази година: песен в чийто припев се пее "I want to f*ck you like an animal," превръща Резнър в един от най-големите секс символи на алтернативния рок. Шепнещата балада "Hurt" също получава своето ефирно време, въпреки, че й липсва възбуждащият шоков удар на "Closer." По-късно същата година Резнър работи върху саундтрака на противоречивия филм на Оливър Стоун “Родени убийци”, като смесва парчетата в оригинален музикален колаж; участва като гост вокал и в "Past the Mission," парче от втория албум на Тори Еймъс Under the Pink. През 1995г вече с нов кийбордист Чарли Клоузър, Nails тръгват на турне с Дейвид Бауи, чиито албуми от края на 70-те (заедно с Pink Floyd) са основното влияние върху The Downward Spiral. Резнър прави кавър на песента на Joy Division "Dead Souls" за саундтрака на “Гарванът” и издава албум с ремикси Further Down the Spiral, който почти достига Top 20 (доказателство за популярността му).

С парите от The Downward Spiral, Резнър прави модерно студио в Ню Орлийнс в сградата на бивш погребален дом. Докато размишлява върху следващите си стъпки, които да предприеме непосредствено след внезапно сполетялата го звездна слава, Резнър продуцира втория албум на един от артистите на Nothing Мерилин Менсън Antichrist Superstar, който действително го превръща в суперзвезда. През 1997, дългогодишните приятели Врена и Резнър се скарват и Крис е заменен от Джероум Дилън. Бабата на Трент умира същата година и приятелството му с Менсън се разпада скоро след това. Въпреки всичко той продуцира саундтрака към филма на Дейвид Линч “Изгубената магистрала” и включва новия си сингъл "The Perfect Drug,", който задържа вниманието върху него за известно време. Резнър е несигурен относно какво точно е правилното продължение на The Downward Spiral – несигурност, която довежда до жестока творческа криза. Междувременно NIN се оказват огромен източни на влияние върху нова реколта групи, както индъстриал ориентираните Filter и Stabbing Westward, така и върху алтернатив метъл групи, които се стремят към индъстриъл присадка в музиката си; Аксел Роуз от Guns N' Roses дори уволнява останалите членове на групата си и се затваря в студиото в преследване на по- NIN звук.

Nine Inch Nails се завръщат през 1999 с двойния The Fragile. Албумът дебютира на първо място и отбелязва масови продажби първите седмици, които рязко спадат в последствие, може би поради факта, че музикалният климат се е променил значително през последните пет години. Албумът с ремикси Things Falling Apart е издаден година по-късно и е последван от дълго световно турне. Избрани лайв изпълнения от него са събрани в And All That Could Have Been издаден в началото на 2002. През следващите три години за Резнър почти нищо не се чува, чак до 2005 когато излиза With Teeth – още един албум,който застава начело на класациите.

Pretty Hate Machine – 1989

На практика игнориран при излизането си през 1989, Pretty Hate Machine постепенно се превръща в култов фаворит; въпреки честите нападки на критиката важността и историческата му стойност с времето се увеличават все повече. В допълнение на безшумното си спечелване на слава, част от мита на албума е, че младият му автор Трент Резнър се възползва от нископлатената си работа в кливландско студио, за да започне записите. Резнър има опит със синт-попа и Pretty Hate Machine до голяма част е предимно електронен. Основните рифове са синт озвучени, дръм машините мощни, а изкривените китари са важен структурен елемент, но не и основен фокус. Pretty Hate Machine е уникално явление в индъстриал музиката – със сигурност никой до тогава не се е стремял към баладичността на "Something I Can Never Have," но основната разлика е дори още по-проста. Вместо да вцепени слушателя с механични повторения мрачното електронно звучене на Pretty Hate Machine е подчинено на завладяващи рифове и запомнящи се припеви, поради което спечелва фанатична публика без почни никаква реклама. Тази иновация е най-важната стъпка при представянето на индъстриъл музиката на по-широка аудитория. Факт доказан и от честотата с която алтернативните банди от края на 90-те копират синт/китарните структури на NIN. Този албум е като саундтрак на гнева – шумен, агресивен и студено дистанциран, в който свързващото звено е една доминантна личност. Измъченото объркване и самообсебеност на Резнър придават на индъстриъл музиката човешки глас. Текстовете му разказват за предателство – от любим, човек, обществото като цяло или Бог, това е звукът на разбитите илюзии на детството, но Резнър не ги приема пораженчески. Светът му се състои от две пълни противоположности, които подплатяват тежката му мелодрама– чистота и съвършенство и поквара и празнота. Може би най-голямото постижение на Pretty Hate Machine е, че успява да извади емоционалността на преден план в жанр, чиято основна тема е дехуманизацията.

От Steve Huey

The Downward Spiral – 1994

The Downward Spiral превръща Трент Резнър в лице на индъстриъла, рисуващо детайлни и сложни звукови картини от богатата си музикална палитра. Той не само напълно интегрира смазващите метъл китари от Broken, но включва и няколко нови елемента – разширените структури на песните, необичайния тайминг, променливите аранжименти, огромното структурно разнообразие се дължат на влиянието на прогресив рока, както и усърдното внимание отделено темпото и контраста. The Downward Spiral е пълен с внезапни звукови промени и резки обрати, което го прави изумителен за слушане. По-голяма заслуга за превръщането на Резнъл в истинска рок звезда има не толкова музикалното му майсторство, колкото загадъчната му, мрачна личност. Гръндж вълната насочи мейнстрийма към мелодраматичния гняв, което винаги е било в природата на Резнър. "Closer" го превръща в постмодерен шаман на 90-те, обсебен от идеята да излага на показ тъмната страна, която открива във всичко, дори и под най-идеалните фасади. Всъщност, показните му изпълнения в The Downward Spiral — цялата превзета самообсебеност и коварна сексуалност са почти директна препратка към Джим Морисън. И все пак нихилизмът на Резнър често изглежда като резултат от външния натиск на някакъв крайно репресивен стандарт за благоприличие, така, че покварата на която се отдава не изглежда непременно толкова греховна. Това е една от причините поради която The Downward Spiral, не се превръща в шедьовъра, който трябва да бъде. Още повече, че суровата неприветливост на Резнър започва да прилича на внимателно обиграна поза; все по-голямата изтънченост на музиката подчертава шаблона по който са написани текстовете. Албумът достига затрогващият си емоционален връх в последната песен "Hurt". В нея драматизъм и интроспекция са преплетени така както Резнър не е успявал до този момент.

От Steve Huey

The Fragile – 1999

Двойният диск The Fragile съдържа запазените марки на Nine Inch Nails – процесирани китари, зловещи електро ритми, почти ембиънт кийборди, накъсаните вокали на Резнър, текстове пълни с болка – всичко това е разгънато по начин много напомнящ на The Downward Spiral. При по-внимателно слушане, обаче се открива нов набор от похвати, които не се забелязват “с просто ухо”. На първо слушане трудно се открива грабваща песен. Албумът не съдържа ритмична и запомняща се мелодия като тази в "Closer," няма опияняващи пиано припеви като в "March of the Pigs," нито разкъсваща балада като "Hurt. За щастие, след края на първия диск The Fragile оправдава името си. Разбира се има и някои моменти, в които шума отново избухва, като Starfuckers, Inc., с участието на Мерилин Менсън, но през повечето време преобладават дългите прочувствени инструментални пасажи, които разкриват таланта на Резнър да прави незабравими аранжименти. The Fragile е вълнуващ във всеки един момент когато той реши да извае ефирни, завладяващи и красиви звукови пейзажи или необичайни звукови съпоставки, които променят ритъма. Изблиците на индъстриъл шум подчертават течението, по което се носи музиката, без да бъде отегчителна, въпреки продължителността си от над 100 минути. В крайна сметка, The Fragile е разочарование. Не може да се отрече, че албумът е добър и предлага странни и интересни вариации на типични NIN теми, в което всъщност е проблема – просто вариации, без развитие. Имайки предвид факта, че се появява пет години след Spiral, The Fragile е разочарование. Лесно е да се види къде е вложено това време – музиката на Резнър е безупречна – всяка нота и нюанс се вливат в следващата, но самият Резнър е прекарал повече време в създаването на цялостната повърхност отколкото на песни. Те, сами по себе си могат да бъдат изкусителни, но тъй като са просто повърхности, в крайна сметка The Fragile оставя след себе си вкус на леко неудовлетворение.

от Stephen Thomas Erlewine

Things Falling Apart – 2000

Things Falling Apart e колекция от ремикси на парчета от The Fragile, един кавър и една, две песни невключени в албума. Things Falling Apart има и своите добри моменти, но в по-голямата си част е предназначен само за хардкор фенове.

And All That Could Have Been – 2002

Протежето на Трент Резнър, Мерилин Менсън издаде лайв албума си Last Tour on Earth през 1999 в опит да спечели малко пари от залязващия си успех. Албумът е конкурентноспособен и звучи добре, но песните в него почти не се различават от студийните версии, което доведе до безмълвното му потъване в забрава. Само след три години Трент Резнър се оказва на същото болно място с подобни последствия. Не че вече не е важна фигура, но що касае комерсиалният му успех – то той западна по време на четиригодишните записи на The Fragile. Основната фенска маса отново е налице, но търговският успех, на който Резнър някога се радваше вече не. All That Could Have Been, от турнето на The Fragile много прилича на лайв албума на Менсън по това, че изпълненията включени в него не са никак лоши, но повечето от песните са на практика същите както в албума, само по-грубите вокали и шума на публиката могат да бъдат считани за разлики. Няколкото песни от Pretty Hate Machine ("Terrible Lie," "Sin," и "Head Like a Hole") звучат по най-различен начин, като промяната е с цел да се включат повече китари и повече експериментални семпли, които чудесно допълват песните. Същия подход е използван при "Suck," кавъра на Pigface, който е включен като бонус трак в ЕР-то Broken. Резнър е великолепен певец, но пеенето му на живо се различава много малко от студийната му работа, освен в моментите, когато очевидно се намира прекалено далеч от микрофона. Групата свири доста добре, но не прави нищо за да влее онази жар, която тази музика заслужава. Всъщност, това е основният проблем на албума – очевидната липса на енергия, която едно истински лайв изпълнение би трябвало да притежава. Nine Inch Nails са много силна лайв група, но този албум не отразява интензитета, който концертите на живо би трябва да създават. Феновете на Резнър със сигурност ще харесат много този албум, но за обикновения слушател звучи по-скоро като вяло прослушване на The Greatest Hits. Много по-добра е версията с ограничен тираж, в която Резнър свири тъжни балади на пианото си. Тази версия носи онова разнообразие, което липсва в официалното издание.

отBradley Torreano

With Teeth – 2005

Трент Резнър винаги е бил перфекционист и резултатът от продължителния процес на доизпипване на крайните варианти на парчетата неизменно води до дълги периоди между албумите, по пет години за всеки. Между дебюта му от 1989 Pretty Hate Machine, до големия пробив през 1994 The Downward Spiral този период беше необходим; а имайки предвид очакванията за The Fragile през 1999 петте години бяха разбираеми; и все пак още един петгодишен период между The Fragile и дългоочаквания With Teeth беше леко объркващ и изнервящ. The Fragile е грандиозен, двоен албум, достатъчно наситен и сложен, за да отблъсне “повърхностните” фенове и да спечели такива с достатъчно време, търпение и фанатизъм за да го слушат до побъркване преди да открият смисъла. Може би албумът не се хареса на всички, но за такъв, отнел почти половин десетилетие за да бъде създаден, той безспорно се появи с необходимия драматизъм. Не такъв е случая с With Teeth, обаче. Албумът излезе през пролетта на 2005 посрещнат от обичайния порой внимание от пресата, но без напрегнатото задъхано очакване на The Fragile. Една от причините е, че времената вече са други – фенове, които са били на 25 през 1999, сега са на 30 и не следят поп музиката толкава отблизо. Вярно е и другото, че двойният диск редуцира публиката на NIN до самото й ядро от хардкор фенове. Групата все още има култовия си статут и подкрепата на тези, които считат, че щом една група е била важна през 1995, то тя със сигурност продължава да е такава и през 2005. Въпреки това, обаче творенията на Резнър изглеждат донякъде загубили влиянието върху модерната музика. Другите от кликата му изчезнаха, изоставеното му протеже Мерилин Менсън се превърна от пародия на самия себе си в университетски преподавател, романтичните готик образи, които създаваше се претопиха в Evanescence. Не, че на Резнър му пука за някое от тези неща. Вместо да сграбчи славата си, когато имаше възможност през 1995, той се премести в къща в Ню Орлеанс, за да се отдаде на непрекъсната работа и, според слуховете, на алкохолизъм. Резнър съзнателно отхвърли славата, заедно с всичко, което се случваше в съвременната поп музика, за да може да се концентрира изчяло в студиото. Резултатът беше The Fragile и същият отзи импулс роди “лъскавия”, праволинеен, непоклатим With Teeth.

Честно казано, това е албумът който NIN трябваше да издадат ако Резнър искаше за затвърди славата на The Downward Spiral. Той е шумен и гневен, грабващ и изобилстващ със секси денс бийтове и размазващ рок (за част от които е отговорен всеобщият любимец Дейв Грол, което обаче няма да можете да прочетете в книжката на албума, защото просто няма такава) —всички съставки, които превърнаха "Closer" в класика. Въпреки първоначалните прилики с предишни албуми в With Teeth се усеща осезаема разлика в тон и подход. Това е творение на майстор, на музикант, който педантично сглобява творбата си и така плътно напластява детайлите, че в албума няма и една секунда, в която нещо не кипи под повърхността. Резнър е добър в това. With Teeth е впечатляващо техническо постижение, а музиката е силна, въпреки, че има и един основен проблем – а именно, че няма нищо ново. Не, че Резнър се саморециклира, той е прекалено сложна личност и добър музикант, за подобно нещо, но пък и не се впуска в иновации също, а предпочита да плува във водите, които сам създаде преди години. В резултат та това албумът би могъл да бъде издаден със същия успех и през 1996, когато музиката на Резнър беше в апогея си.

by Stephen Thomas Erlewine

Дискография: Вашият коментар›››

	With Teeth Label: Interscope Released: 05.03.05
	And All That Could Have Been Label: Nothing Records (Interscope) Released: 01.22.02
	Things Falling Apart Label: Nothing Records (Interscope) Released: 10.24.00
	The Fragile Label: Nothing Records (Interscope) Released: 09.21.99
	The Downward Spiral Label: Interscope Records Released: 03.08.94
	Broken Label: Interscope Records Released: 09.22.92
	Pretty Hate Machine Label: TVT Released: 11.01.89

09.03.2006 го^ре